Почти всеки мечтае за качествен живот. Да се храни с качествена храна, да кара качествена кола, да отиде на качествено място за почивка. Почти всеки, защото ежедневието в България показва, че почти всеки е готов на компромиси. Живее в почти хубава панелка, вози се на почти изправна кола, която кара по почти здрави пътища, диша почти чист въздух, а напоследък се и облича почти по модата. Но никой не ни пречи да мечтаем.
Доколко компромисите са допустими за да живеем достатъчно добре в нашия почти живот? Излиза, че това в България не зависи толкова от самите нас (доколкото уважаемият читател не е от управляващата страна), а по-скоро от едни невидими сили, действащи на неозрялото ни съзнание. И ако една любовна изневяра в ранна възраст може да е причина на неузрял тинейджър, то обществената изневяра ни поставя пред въпроса - къде е истинската причина?
Ясно е, че за достигането на някаква цел, безкопромисните решения  (на всяка цена)  не биха били практични, а и не е сигурно, че биха гарантирали сигурен успех. Като имаме това в предвид следва да сме наясно, че каквито и да са решенията, все някой накрая ще е недоволен. Тоест, отново почти доволен.
Но от друга страна настоящото общество не задължава всички да се придържат към еднакво мислене (мечтане) за постигане (удовлетворяване) на собствените ни желания.
И така излиза следното. Всеки в България има право да мечтае. Почти никой не знае как да подреди по приоритет мечтите си, да вземе правилно решение. Всички се стремят някой  да изпълни всичките им мечтите.
Този, на който не му отърва решава да отиде да се прави на "преуспяващ" бачкатор (без право на мечти) в чужбина, а за останалите надеждата (мечтата), че ще живеят истински живот.
Нека всеки реши, дали ще продаде мечтите си. Който не е готов да го направи, поне да не пречи на останалите, да следват мечтите си. Защото у нас има място мечтите да станат реалност, животът качествен!